(Резюмирано становище на адв. Емилия Андреева по арбитражно дело между Българския Гаранционен Фонд и Фонда на Автомобилните застрахователи – Кипър, изложено в открито съдебно заседание проведено на 26.11.2024г.)
Защо само увредените лица (но не и платилите застрахователи) имат вземания, гарантирани от Обезпечителния Фонд (като подразделение на Гаранционния Фонд) Разпоредбата на чл.478 от КЗ съдържа легална дефиниция на понятията ПОСТРАДАЛ и УВРЕДЕНО ЛИЦЕ, както следва: ПОСТРАДАЛ – лице, на което е причинена смърт или телесно увреждане от моторно превозно средство. Може да бъде само физическо лице (ал. 1) УВРЕДЕНО ЛИЦЕ – лице (вкл. пострадалият), което има право на обезщетение за вреди, причинени от моторно превозно средство. То може да бъде както физическо, така и юридическо лице, ако има право на обезщетение за вреди, причинени от моторно превозно средство (ал. 2). Отделно от горната разпоредба следва да разгледаме и разпоредбата на чл.564, ал.1 КЗ, която предвижда, че Обезпечителният фонд гарантира вземанията само на лицата, посочени в чл.565, ал.2 КЗ, а именно: 1) Всички увредени лица по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите; задължителна застраховка “Злополука” на пътниците – в пълен размер до размера на минималната задължителна застрахователна сума, определена в КЗ; 2) Едно лице по застраховките по Част I на Приложение № 1 при един и същ застраховател, независимо от броя и размера на претенциите – общо до 196 000 лв. В светлината на разпоредбите, разгледани по-горе, а именно: чл.564, ал.1 КЗ във връзка с чл.565, ал.2 КЗ, във връзка с чл.478, ал.2 КЗ може да се направи обоснован извод, че право на искове, гарантирани от Обезпечителния фонд, имат само УВРЕДЕНИТЕ ЛИЦА. Обхватът на разпоредбата не може да бъде разширяван; следователно посочените разпоредби не следва да се тълкуват в по-широк смисъл (така че да се включи застраховател по имуществена застраховка, който е суброгиран в правата на увреденото лице). БЪЛГАРСКИЯТ ГАРАНЦИОНЕН ФОНД (БГФ) има две подразделения – Фонд незастраховани МПС и Обезпечителен фонд – застрахователят е изпаднал в несъстоятелност. В светлината на разпоредбите, разгледани по-горе, може да се установи, че само увредените лица имат право на вземания, гарантирани от Обезпечителния Фонд, но не и платилите застрахователи на тези увредени лица!
Защо суброгацията не може да е срещу Българския Гаранционен Фонд В България суброгацията произтича/ възниква по силата на закона. За да може да възникне и съществува надлежно суброгационното право то трябва да е изрично предвидено в закона.
Така както е изрично предвидена суброгацията на застрахователя в правата на увреденото лице срещу отговорното лице! Всички хипотези са посочени в закона. Така както е изрично предвидена суброгацията на Гаранционния фонд в правата на увреденото лице срещу отговорното лице! За да съществува суброгационно право на платилия застраховател в правата на увреденото лице срещу Гаранционния фонд, трябва да има изричен текст/разпоредба в КЗ, в раздел компенсационен фонд, който да регламентира това суброгационно право. Такъв текст в КЗ обаче няма. Следователно, няма правно основание, за да се твърди наличието на такава възможност. Допълнителен аргумент в подкрепа на тезата, че суброгацията не може да възникне срещу БГФ, е че суброгацията в България по принцип е само срещу отговорното лице! Друг вид суброгация не е уредена от българското законодателство. Следователно, суброгаторният иск се предявява срещу лицето, което отговаря пред застрахования за причинените му вреди. Член 410 от КЗ урежда суброгацията – срещу кого може да се суброгира застрахователят? Новият КЗ влезе в сила на 01.01.2016г., за да е в съответствие с досегашното ни застрахователно право и правото на ЕС – И ОТНОВО ПРИЗНА ПРАВОТО НА ЗАСТРАХОВАТЕЛЯ, който е платил застрахователното обезщетение на застрахованото лице да встъпи в неговите права НО САМО СРЕЩУ ОТГОВОРНОТО ЛИЦЕ! Правната норма, която регулира суброгацията и преди и сега е чл.410 КЗ. Новото е, че в чл.410, ал.1 КЗ законодателят вместо да използва принципа, че суброгаторният иск се предявява срещу лицето, което отговаря пред застрахования за причинените му вреди, е предпочел да изброи хипотезите на деликтна отговорност и изброяването е лимитативно: в т. 1 на чл. 410, ал. 1 – 1) „причинителя на вредите” – вместо отговорно лице – причинителя на вредите! Законодателят модифицира виновната отговорност в безвиновна! 2) Възложителят на работата, когато вредите са причинени от изпълнителя на работата – безвиновна отговорност; 3) Собственикът на вещта и лицето задължено да упражнява надзор за вреди причинени от вещта. У нас суброгацията е упражняване на правата на застрахования от името на застрахователя и тя настъпва само по силата на закона, без да е необходимо волеизявление (cessio legis). Застрахователят придобива правата едва в момента на плащането, не по-рано и само срещу причинителя на вредите.
Възниква въпросът дали в застрахователния договор може да се уговори нещо различно. Считам, че отговорът на този въпрос е отрицателен тъй като, правилото на чл.410, ал.1 КЗ е императивно. Това, което може да се уговори в застрахователния договор, е застрахователят да не упражнява суброгационното си право, но не може да се уговори да го упражнява срещу други лица, извън тези посочени в чл.410, ал.1 КЗ.
Съдебна практика
Самият Български Гаранционен Фонд е защитавал тази теза (почиваща на принципни положения, заложени както в стария, така и в новия КЗ) в хода на съдебни производства по дела с участието на БГФ като ответник по искове за обезщетение от ПТП по регресна претенция. Затова, в хода на делото, решение № 965 от 04.05.2020г. по гр. дело № 3824/ 2019 по описа на Софийски апелативен съд (влязло в сила), официалната позиция на процесуалните представители на Фонда е същата като гореизразената, а именно: „..Тъй като е приложим българският закон: БГФ няма задължение да репарира изплатени застрахователни обезщетения на основания, различни от задължителните застраховки „ГО на автомобилистите“ и „Злополука на пътниците в средствата за обществен превоз“. Застрахованият по здравна застраховка не се суброгира в правата на увредения по отношение на ГФ, а само по отношение причинителя на вредите“. Предвид тази официална позиция на БГФ по това дело, БГФ прави искане за прекратяване на съдебното производство, тъй като „не възниква вземане спрямо Фонда“! Фондът не може и да изпадне в забава по отношение на свое несъществуващо задължение. В хода на съдебното производство по горецитираното дело дори и ищецът признава, че Българският Гаранционен Фонд няма такова задължение по българското право (да репарира плащания направени от други застрахователи) – но твърди, че е приложимо материалното право на Германия, а по него Фондът е длъжен да удовлетвори регресната претенция. И двете страни по това дело признават, че БГФ няма такова задължение по българското право (да репарира плащания направени от други застрахователи). Съдът, в мотивите си, установява, че Българското право не допуска да се реализира отговорност на БГФ спрямо суброгирал се в правата на увредените лица застраховател по имуществена застраховка, защото функциите на БГФ са такива, че не включват репариране на плащания направени от други застрахователи. Съдебното решение касае незастраховано МПС, а не застраховател в несъстоятелност, но следва да се прилага по аргумент на по-силното основание и до застраховано към застраховател в несъстоятелност МПС, или следва се прилага и до двете подразделения на Българския Гаранционен Фонд – както до незастраховани МПС, така и до застраховани при несъстоятелен застраховател МПС.
„На основание чл. 501, ал. 1 КЗ, когато застрахователното събитие е настъпило на територията на Република България, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахования срещу виновния водач, който е управлявал моторно превозно средство, за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, няма право на вземане срещу Гаранционния фонд. Следва да се отбележи също така, че отговорността на Гаранционен фонд е в рамките на предвидените в КЗ хипотези - чл. 519 КЗ, които не включват извършване на плащания в полза на суброгирал се застраховател в правата на увредения“. БГФ не отговаря изобщо, а само в регламентираните от закона случаи, които не включват извършване на плащане в полза на суброгирал се застраховател по имуществена застраховка. „Фондът би отговарял за репариране на причинените вреди, но само спрямо увредените лица“. Изрично е регламентирано в чл.501 ал.1 КЗ – независимо, че касае хипотезата, в която виновният водач е управлявал МПС, за което няма сключена задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите. „Новият КЗ пряко изразява законодателната идея, че Фондът не отговаря спрямо платилите имуществени застрахователи.“ Такава суброгация не е предвидена в КЗ ! Изводи базирани на изложените аргументи и твърдения: Само увредените лица имат право на вземания, гарантирани от Обезпечителния Фонд, не и платилите застрахователи! Затова и платилите застрахователи нямат законно право да се суброгират в правата на увреденото лице срещу БГФ. Платилите застрахователи нямат гарантирано вземане към Фонда, затова и не могат да се суброгират в правата на увреденото лице срещу Фонда. Решението на САС, което разгледахме тук, няма задължителен характер. Поддържам тезата, широко застъпена в правната доктрина, че каузалното тълкуване остава само в мотивите на съдебното решение и не е юридически задължително, но притежава логическа задължителност и авторитет. Проф. Емилия Друмева обръща внимание и на това, че от практическа гледна точка каузалните тълкувания са не по-малко важни от нормативните, защото са косвен източник на правото. Платилият застраховател няма вземане срещу БГФ и не може да се суброгира в правата на увреденото лице срещу БГФ. Суброгация по българското право е допустима само и единствено срещу причинителя на вредите!
Тълкуване по този въпрос, според мен, не се налага. Няма законодателна празнота. Законодателят е последователен – няма гарантирано вземане, няма суброгация! Ако имаше, щяха да бъдат изрично допуснати от закона. С транспонираната в България директива 2009/103/ЕО на ЕП и на Съвета относно застраховката ГО при използването на МПС и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка всяка държава – членка е длъжна да вземе всички мерки и да гарантира, че ГО при използване на МПС на територията на България е покрита със застраховка. Тоест, че пострадалият няма да остане без обезщетение, когато МПС не е застраховано или не е идентифицирано, съответно – е застраховано при застраховател в несъстоятелност. Ето защо е създаден текстът на чл.620, т.6 КЗ, а именно: Когато застрахователят по застраховката "Гражданска отговорност" на виновния водач е влязъл в производство по несъстоятелност, суброгираният застраховател може да предяви иска си пред синдика в производството по несъстоятелност (чл. 620, т. 6 КЗ).
Адв. Емилия Андреева АС „Андреева, Моллов и съдружници“ Правен експерт в арбитражното дело между Българския гаранционен фонд и Фонда на автомобилните застрахователи – Кипър – Арбитраж II